Ето какво ще кажа: живеем в странен свят. Нещо като „Алиса в страната на чудесата”. Нещо като „Война и мир”.

Нека помислим. Кой иска да замърсим цялата  природа необратимо? Да анлизираме.

Моята тъща от село едва ли иска това. Тя си гледа доматите и едва ли ще иска те да  я хапят след като са я налаяли. И тези домати имат вкус и мирис на домати. И консервите от тях не се скапват месец след като са затворени.

Производителят на домати обаче едва ли ще е против. Той и без това прави (не отглежда, а прави) домати с определен цвят, големина. Е, той не се интересува от това дали доматите се режат с нож или с трион. Важно за него е да ги продаде. Него изобщо не го интересува какво става после, след като децата изядат неговите „домати”.

Малкият производител, който спада към 70% от населението, се чуди защо от земята вади картофи по един килограм. Отначало се радва, голям добив. А после? Месец след това се вижда, че картофите са загнили отвътре. И не точно загнили, ами нещо ... не зная какво, ама не е това. И той се чуди. Чуди се и защото тиквите му са станали по 40 кг, ама не издържат и месец. А и вече пета година киселото зеле не става  жълто, ами стои едно хумнато, белезникаво и с вкус на пиринчена брава. 

Ами да се чуди. Като купува семена за картофи от Холандия и Бог знае за какво зеле.

И ето, изведнъж се оказва, че ЕС иска да разрешим отглеждането на генетично модифицирани организми (ГМО). За тези, които не са в час какво значи ГМО пояснявам с пример. Слагаш да вариш свинско, а кухнята се омирисва на риба. То е защото в свинята са вкарани гени от риба. Защо? Ами ясно е защо, ще плува по-лесно и така ще наддава по-бързо и с по-малко манджа.

Ама дали ЕС го иска? Е, оказва се, че не го иска, а само го предписва ама който не изпълни ще има санкции. Е как така санкции, нали сме суверенна държава, можем сами да решаваме как да си унищожим природата, не стигат ли пликчетата и бутилките навсякъде из полето и планините? Ха! Та ние сме много по-напред от ЕС! Ние трябва да им наложим санкции, че не достигат до нашето ниво! Да!

Минпредът казва: не на ГМО, само през трупа ми! И парламентът решава: няма да е през трупа му. Както с шопското тълкувание на закон. „Законот си е врата у пусто поле, ако си улав ръгай се у нея.” И парламентарната комисия измисля как да не злепостави минпредът. Ето какво решава. Ще разрешим отглеждането на ГМО ама защото, нали, минпредът... тогава ще го забраним за 5 години. Изящно! Така да се каже  превъзходно. Ако некой земе да рече, че не сме се „синхронизирали” с Барозоу, че му го турим закона да чете. А нежели некой да рече, че не мислим за природата, че му го турим .. законо.

А после? После ще обясняваме на децата какво е калинка. Нещо като  динозаврите, ама те са изчезнали от ледниковия период. А калинката? Ще се намерят призводители, които ще рекат, че калинката е най-големия вредител на доматите. Не точно калинката, ами бръмбарът с раирания шлифер, дето го докараха имериалистите. Да ама бръмбър! Като калинката. Също вредна.

Е, няма да има мед, ама и защо ни е мед като има Китай. Там го произвеждат много по-евтино. не ни трябват пчели. Те само жилят. Много са лоши. Баста пчелите.

И с рибите така. Хващаш риба, а тя се мята на бора и се прави на шишарка.

И започва един обществен дебат. Е.М. (Евдокия Манева) умело бърка ГМО с генно модифицирани храни, които никаква заплаха за природата не са. И тя обяснява, обяснява как в параграф еди кой си и т.н. И когато  се заостря вниманието й на нейната дребна грешка тя твърди, че това е грешка, няма грешка. Ето така.

А екологминът е още по убедителен. За да сме наясно с проблема, той (тя в случая) никога няма да разреши ГМО. Кратко и ясно. За целта ще разрешат в закона ГМО, ама ще го забранят в закона. Ето това се вика ясна позиция. Нещо, което Хашек, Бог да го прости, е нарекъл „свинско куче”.

И завалява хор от мнения, все от парламента. Нещеш ли сини, нещеш ли турци, пардон, защитници на права и свободи, нещеш ли от Атака, а даже и от опозицията, демек червени. Целия парламентарен спектър. Да, така да се каже, всички милеят за Отечеството. Кой повече, кой по-малко, ама всички вкупом.

(Това не ти ли намирисва, драги ми читателю?)

И при такова многодушие парламентарната комисия приема свинското куче! Леле каква демокрация, какъв плурализъм, какво многообразие от мнения! 240, че и повече. Не, по-малко, че има и такива дето са в Анталия и на Филипините. По работа. Ама и те имат такова мнение.

А защо „Война и мир”? Хе-хе. Това е отзвукът в медиите. Там баталията е невероятна! Хвърчат трупове, демек снимки от манифестации, показват се 10 човека на улицата, ама с такава камера, че мислиш, че са 10 000. И вечно скачашото маце: кой не скача е червен. Я? Не може. И червените са против ГМО! Тогава за какво скача? Да си трае и да бди. Инак може филийката да я ухапе и да я залае. Както се вика, купи 5 кебапчета и сглоби куче.

Показват се различни мнения. Всеки със своето, най-човешко, необременено мнение. Като започнеш от това, че картофи от по 1 кг са прекрасни, знаеш ли, семките са от Холандия, вносни, не като нашите. И стигнеш до това, че майка не иска да пои детето си с краве мляко, предпочита готова храна от чужбина, че не е замърсена. От коя чужбина? И кой гарантира, че не е замърсена? Не е ясно. Но е още едно мнение. Трябват мнения, трябва да се отразяват новините в страната. Къде да се отразяват, къде да се съчиняват. Та това е „Война и мир”. Целта е ясна: както при производителя на домати. Не  е важно какво е полезно, важно е какво носи печалба. И в парламента същото.

И ще завърша с един цитат от Елин Пелин.

 

Па нема ли кой да  палне
Плевнико на кмето
Да разпръсне това пусто
Темнило проклето.